poznavamelisofia@abv.bg

сряда, 23 май 2012 г.

Софийският Сецесион (част 4)


Като говорим за архитектурата на прехода между XIX и XX в., няма как да не споменем и арх. Никола Лазаров. Той не е емблематичен сецесионов майстор, но се докосва до творчеството на французина Е. Гимар и пренася част от неговата ексцентричност и обаяние. Завършва архитектура в Париж и творчеството му е предимно във френски барок, но проектира три сгради, които носят белезите на френския сецесион. Това са  къщата на Димитър Моллов (пл. Народно събрание 11, 1909) и къщите близнаци на братя Парушеви (ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви).



Къщата на Д. Моллов с барокови и сецесионови внушения.


 











Къщите близнаци в романтичен дух на бул. Евлоги и Христо Георгиеви 

Други негови сгради със сецесионови елементи са: бившото доходно здание „Сабат Фархи” на ул. Алабин 34/ ул. Княз Борис I (1913), което леко условно напомня творчеството на испанеца Гауди; доходно здание на К. Балабанов ул. Граф Игнатиев 2 (1914);  къщите близнаци на бул Дондуков 63 и 65 (1910); ул. Добруджа 7 (1909) – с много добра пластична връзка между входната врата от дърво и метал, металният парапет на балкона и оформянето на балконската врата (която не е запазена в оригиналния си вид днес); бившата къща на Рачо Димчев на ул. Дунав 5 (1914); ул. Раковски/ ул.Иван Вазов (Централно управление на ДСК, 1914), ул. 11-ти Август 4 (приемна на Столична Община, 1909).


ул. Алабин 34 


бул. Дондуков 63


бул. Дондуков 65


ул. Добруджа 7



ул. Дунав 5


ул. Иван Вазов/ул. Г. С. Раковски 

Бившето Дюлгерско здание на бул. Христо Ботев 71 впечатлява със своята фасада, която се доближава до сецесионовата стилистика. Архитект е Н. Торбов, който вплита във фасадата първата съвременна монументална пластика – релеф на тема „Строителството на София” с размери 3/12 метра.



Сецесионови елементи могат да се видят в много сгради из центъра на София. Ето някои от по-отличаващите се:



ул. Христо Белчев 24 - сграда в духа на А. Гауди



ул. Струмица 4 - характерна сецесионова живописна линия по фасадата



ул. Славянска 2 - архитекти: Г. Фингов, Д. Ничев , Н. Юруков


ул. Аксаков 15


ул. Ангел Кънчев 17


ул. Добруджа/ул. Славянска


ул. Граф Игнатиев 31


ул. Христо Белчев/ул. Денкоглу


ул. Иван Вазов


ул. Г. С. Раковски 90


ул. Шипка - архитекти: Г. Фингов, К. Маричков


ул. Солунска 25













ул. Васил Априлов 1


 


ул. Узунджовска 3


Началото на 20-те години на XX век сякаш слагат края на развитието и експлоатацията на сецесиона, както у нас, така и в цяла Европа. Краткият период, който обхваща това „ново и модерно изкуство”, оставя своя отпечатък върху едно цяло архитектурно поколение и е неизменна част от развитието на архитектурата като цяло. Софийският сецесион отшумява, оставяйки немалко творби, които се отличават предимно със своята артистичност. Последващото поколение български архитекти предстои да сътвори най-доброто в столицата.

В статията са използвани материали от книгата „Сецесионът и Българската архитектура” на Петър Йокимов, статии от сайта на Столична община и различни периодични издания с архитектурна насоченост.

4 коментара:

  1. Така е бившето Дюлгерско здание на бул. Христо Ботев 71 впечатлява със своята фасада. Имаме много богата архитектура.

    ОтговорИзтриване
  2. Старата архитектура на София е много красива и аристократична. Жалко е, че не всички стари сгради се реставрират и поддържат. На Мария Луиза също има много стари сгради строени в същия архитектурен дух, но си личи, че изобщо не се поддържат и са започнали да се рушат. В Англия, ако не се лъжа, архитектурата в новото строителство в центъра на големите градове трябва да е същото като околните сгради, така че да се запази архитектурата от едно време. Ако и у нас направят такъв закон мисля, че големите градове и особено София ще станат по-приветливи и красиви.

    ОтговорИзтриване
  3. Солунска 25 също е на архитект Маричков.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте! С радост откривам, че и вие като мен споделяте страстта към българската архитектура и историята й! Столицата ни е изпълнена с множество шедьоври на виртуози в бранша и по нищо не отстъпваме на други европейски столици, откъм архитектура! Проблемът по мое лично мнение е консервирането на всички тези сгради.

    galenascorner.blogspot.com

    ОтговорИзтриване