Познаваме ли София?: Софийският Сецесион (част 2)

Следосвобожденското развитие на българската архитектура е повлияно от дошлите чужди архитекти, които донасят и европейските традиции от края на XIXв. В този смисъл най-модерните течения и новости, които са в разгара си в Европа, идват на малко по-късен етап при нас. Това е нормално и съвсем естествено за развитието и оформянето на българската архитектура, която след толкова дълъг период на застой има нужда доста да наваксва.

За пръв път новаторство и нарушаване на общоприетите норми в проектирането показва арх. Петко Момчилов през 1899 г., когато проектира своя собствен дом в София. Това, което прави сградата уникална, е наблягането върху практичността, пред ортодоксалните представи за градски тип къща. Разпределението на стаите не е подчинено на строга и конкретна формалност, плановата симетрия отсъства. За съжаление тази постройка не е запазена до днес, но представлява интерес къщата, която архитектът строи за своя брат – инж. Михаил Момчилов, в непосредствена близост до своята и по-конкретно интериорното ѝ оформление, което е добър пример за новаторство. Петко Момчилов завършва висшето си образование като държавен стипендиант в Немското висше техническо училище в Прага. Така той попада в академична среда, в която има непосредствена връзка с някои от бъдещите най-големи сецесионови майстори на Европа. Развива се като противоречив творец, но не игнорира модерния дух на времето и изгражда подчертан вкус към новото. По това време много архитекти са повлияни от френския архитект Ектор Гимар, за когото творчеството трабва да представлява преди всичко основополагащи елементи от собствения национален стил, които да са вплетени в модерните тенденции. В архитектурата на Европа вече са направени опити за търсене на характерен облик, въз основа на регионални и народностни специфики, при това с езика на новата сецесионова стилистика.

През май 1904 г. Столичният общински съвет възлага на П. Момчилов и Ф. Грюнангер, който по това време е главен архитект на София, да направят проект за сградата на Софийските минерални бани. Това, което прави тази сграда уникална за българското архитектурно развитие, са взаимоотношенията между архитектурните елементи, новата стилистика на декорациите и романтичните нотки. Ново е отношението не само към пространството, но и към начина, по който то е моделирано. Целта е погледът да не спира, а постепенно да възприема образите и от различни гледни точки. Това важи и при планирането на интериора – пространствата са пластични, преходите помежду им плавни, а фасадата е своеобразен опит за възкресяване на духа на ранното българско средновековие. Архитектурният образ на сградата допуска известно доминиране на декоративното над структурното, което е характерно за ранните сецесионови творци. Завършена е 1915 г.

През същата година (1904) Момчилов си сътрудничи с Йордан Миланов за изготвянето на проект за Софийската синодална палата. Отново проявяват новаторство, но са използвани и множество средновековни елементи. Сградата е в много романтичен дух, но се усеща силно влияние на сецесиона. Завършена 1910 г.

Друга сграда, която попада изцяло в категорията на национално-романтичния сецесион е построената през 1909-11 г. сграда на Централните хали. Нейн архитект и ярък представител на българския сецесион е Наум Торбов, завършил Института за изящни изкуства в Букурещ. Носещата метална конструкция, кулообразните ъгли, декоративните каменни ниски пилони, витражните прозорци и използваните естествени материали показват ясна сецесионова принадлежност.

Софийският герб, дело на каменоделеца Георги Киселинчев, на фасадата на сградата.

Големият майстор Ф. Грюнангер също има две сецесионови творби, въпреки умерения виенски историцизъм, характерен за творчеството му. Едната е сградата на Духовната академия, за декорацията на която ангажира изявените сецесионови художници Хараламби Тачев (фасада) и Димитър Ганушев (интериор). Другата сграда е Софийската синагога, която е наситена с испански архитектурни елементи.

Днес в тази сграда се помещава Богословският факултет на Софийския университет

Автентичен вид

Софийска синагога

Романтично пресъздаване на средновековното архитектурно наследство може да се види и при преустроената през 1899-1901 г. джамия Коджа Дервиш Мехмед. Така Момчилов и Миланов създават храма „Св. Седмочисленици”

През 1895 г. арх. Антон Торньов проектира църквата „Св. Николай Софийски” в романтичен дух, а декорацията е от художниците Хараламби Тачев и Стефан Баджов с изявено национални мотиви. Това вече е станало тенденция сред младите български архитекти и през 1927 г. Торньов проектира и църквата „Св. Параскева”. Знакова в творчеството му е способността да интерпретира традиционни архитектурни мотиви от българското средновековие и възраждане в духа на новото изкуство.