Споменаването на „Централна гара” е достатъчно красноречиво понятие само по себе си. Не са нужни много снимки и описания, защото всеки поне веднъж е попадал на Централна жп гара София, която оставя дълбоко, но не особено приятно, впечатление. Историята на гарата може да се прочете тук, но тя някак не дава ясно и логично обяснение защо красивата стара сграда на гарата е окончателно и изцяло разрушена на 15 април 1974 г. Нуждата от разширение и доразвиване не оправдава архитектурното решение, довело до сегашния потресаващ вид на гарата. Премахването на старата гара и построяването ѝ по груб и скучен социалистически образец със сигурност буди тъга и неприязън у много хора. Сегашната сграда е недовършена и недоизмислена още при официалното си пускане в експлоатация. Строена е от 1972 г. до 1974 г. като проектанти са архитектите Олга Станчева, Снежа Даскалова и техният току-що дипломиран тогава колега Милан Добрев. Използвани са прости материали – метал, елементарно стъкло, алуминиеви пластики, формите са семпли и безинтересни, а обстановката е скучна, сива и потискаща. Функционално, сградата е сбъркана - пътниците са принудени няколко пъти да слизат и да се качват по доста стълби, за да стигнат от градския транспорт до своя коловоз. Да не говорим, че самата гара, която би трябвало да бъде едно от лицата на града, не се поддържа, мръсна е и често могат да се видят порутени елементи. В сградата се създава впечатление като за „пред ремонт”, но този „ремонт” така и не се случва вече дълги години. Фактически от както е построена гарата, до сега не ѝ е правен основен ремонт. 2007г. – 2008 г. се заговори по-активно за реконструкция на Централна гара, но тя беше свързана предимно с площта пред самата гара и около нея. Бяха предложени проекти, които предвиждаха търговски центрове, високи бизнес-сгради, в които да се помещава администрацията на БДЖ, паркинги – покрити или подземни, и тн. всичко с цел да се „оживи” района и да се превърне във вторичен градски център. Нужда от промяна обезателно има. Извършените по-рано промени на предгаровото пространство по никакъв начин не подобриха нито функционално, нито естетически гарата. Те бяха направени с идеята гарата да се модернизира по европейски образец, а идеята беше „да заприлича по външен вид на олимпийския стадион в Мюнхен”. Ръководителят на проекта арх. Милан Добрев е определил философията на проекта си от 2001 г. като "мъжът пие бира, детето играе, а жената пазарува - всичко под един покрив”. В резултат пред гарата бяха монтирани навеси от тип тенто-вантова конструкция, чиято функция аз поне не разбирам. Под тях може би трябваше да има магазини и заведения, но на този етап няма нищо.
За рушене на гарата в сегашния ѝ вид и построяването ѝ наново едва ли може да се говори, но мисля, че не ни трябват повече „търговски центрове и бизнес-сгради”. Целият хаос през годините около все по-наложителните реконструкции трябва да ни е за урок. Сами трябва да се научим да ценим и пазим красивото, което в повечето случаи ни е останало от миналото. Много са световните образци именно с гари, а нашата е била не по-малко достойна да се сравнява с тях...
снимки: Стара София
