poznavamelisofia@abv.bg

неделя, 26 юни 2011 г.

Централна жп гара София


    Споменаването на  „Централна гара” е достатъчно красноречиво понятие само по себе си. Не са нужни много снимки и описания, защото всеки поне веднъж е попадал на Централна жп гара София, която оставя дълбоко, но не особено приятно, впечатление. Историята на гарата може да се прочете тук, но тя някак не дава ясно и логично обяснение защо красивата стара сграда на гарата е окончателно и изцяло разрушена на 15 април 1974 г. Нуждата от разширение и доразвиване не оправдава архитектурното решение, довело до сегашния потресаващ вид на гарата. Премахването на старата гара и построяването ѝ по груб и скучен социалистически образец със сигурност буди тъга и неприязън у много хора. Сегашната сграда е недовършена и недоизмислена още при официалното си пускане в експлоатация. Строена е от 1972 г. до 1974 г. като проектанти са архитектите Олга Станчева, Снежа Даскалова и техният току-що дипломиран тогава колега Милан Добрев. Използвани са прости материали – метал, елементарно стъкло, алуминиеви пластики, формите са семпли и безинтересни, а обстановката е скучна, сива и потискаща. Функционално, сградата е сбъркана - пътниците са принудени няколко пъти да слизат и да се качват по доста стълби, за да стигнат от градския транспорт до своя коловоз. Да не говорим, че самата гара, която би трябвало да бъде едно от лицата на града, не се поддържа, мръсна е и често могат да се видят порутени елементи. В сградата се създава впечатление като за „пред ремонт”, но този „ремонт” така и не се случва вече дълги години. Фактически от както е построена гарата, до сега не ѝ е правен основен ремонт. 2007г. – 2008 г. се заговори по-активно за реконструкция на Централна гара, но тя беше свързана предимно с площта пред самата гара и около нея. Бяха предложени проекти, които предвиждаха търговски центрове, високи бизнес-сгради, в които да се помещава администрацията на БДЖ, паркинги – покрити или подземни, и тн. всичко с цел да се „оживи” района и да се превърне във вторичен градски център. Нужда от промяна обезателно има.  Извършените по-рано промени на предгаровото пространство по никакъв начин не подобриха нито функционално, нито естетически гарата. Те бяха направени с идеята гарата да се модернизира по европейски образец, а идеята беше „да заприлича по външен вид на олимпийския стадион в Мюнхен”. Ръководителят на проекта арх. Милан Добрев е определил философията на проекта си от 2001 г. като "мъжът  пие бира, детето играе, а жената пазарува - всичко под един покрив”. В резултат пред гарата бяха монтирани навеси от тип тенто-вантова конструкция, чиято функция аз поне не разбирам. Под тях може би трябваше да има магазини и заведения, но на този етап няма нищо.
    За рушене на гарата в сегашния ѝ вид и построяването ѝ наново едва ли може да се говори, но мисля, че не ни трябват повече „търговски центрове и бизнес-сгради”. Целият хаос през годините около все по-наложителните реконструкции трябва да ни е за урок. Сами трябва да се научим да ценим и пазим красивото, което в повечето случаи ни е останало от миналото. Много са световните образци именно с гари, а нашата е била не по-малко достойна да се сравнява с тях...




 снимки: Стара София

понеделник, 2 май 2011 г.

Софийските къщи: Ул. 6-ти септември

    На 6 септември 1885 г. (18 септември нов стил) се извършва военен преврат, в следствие на който се съединяват Княжество България и Източна Румелия. Обединението е координирано от БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) и е подкрепено от българския княз Александър I. На 8 септември той признава Съединението, което е драстично нарушение на Берлинския договор, изменил напълно политическите граници на България, очертани в Сан Стефано, където е решено да се обедини почти цялото българско население в Мизия, Тракия и Македония. На Берлинския конгрес Великите сили налагат разпокъсването на българските земи. Северна Добруджа е предадена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, влязла в границите на Русия; Сърбия получава Пиротско, Нишко и Вранско; цяла Македония, Беломорска и Одринска Тракия са оставени в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Останалите български земи са разделени на Княжество България и Източна Румелия. Ул. 6-ти септември започва от бул. Цар Освободител и стига до бул. Христо и Евлоги Георгиеви.


 Ул. 6-ти септември 5 - Посолство на Египет - бивша къща на Стоян Тончев - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 1 - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 3 - паметник на културата от местно значение





Ул. 6-ти септември 17 - бивша къща на Салабашев - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 6 - паметник на културата от местно значение




Ул. 6-ти септември 7 - бивша къща на Герчо Бъчваров - паметник на културата от местно значение



Шесто основно училище "Граф. Н. П. Игнатиев" - бивша Трета прогимназия - паметник на културата от местно значение




Ул. 6-ти септември 18 - бивша къща на Кънчеви - паметник на културата от местно значение




Ул. 6-ти септември 23 - Пресцентър и ВО на МВР - бивша резиденция към Двореца - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 34 - бивша къща на акад. Ст. Младенов - паметник на културата от местно значение




Ул. 6-ти септември 42 - бивша къща на Радослав Томакиев - паметник на културата от местно значение. Тази къща е в окаяно състояние - няма покрив, дограмите почти навсякъде са разграбени, а при най-лекия полъх на вятъра човек има чувството, че сградата ще се разпадне...



Ул. 6-ти септември 21 - Български институт по метрология - бивш Министерски съвет на царското правителство - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 47 - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 51 - бивша къща на Дим. Здравков - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 49 - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември 55 - бивша къща на проф. Петко Стоянов - паметник на културата от местно значение



Ул. 6-ти септември/Ул. Аксаков - Регионална дирекция по горите - паметник на културата от местно значение


Сградата на МВР - преди също е била сграда на МВР - паметник на културата от местно значение







вторник, 26 април 2011 г.

Софийските къщи: ул. Хан Крум

 
    Кан Крум идва на власт след кан Кардам, счита се, че произхожда от Куберовия клон на рода Дуло и на него се приписва заслугата за прокарването на първите общовалидни закони в Първото българско царство. Той прави и прословутата чаша от черепа на византийския император Никифор I Геник, започнал поход с цел покоряването на България. Ул. Хан Крум започва от ул. Уилям Гладстон и свършва при бул. Евлоги и Христо Георгиеви.


Между ул. Хан Крум 1 и площад "Славейков" - Общински културен институт "Столична библиотека" и театър "Възраждане" - бившо Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 9 - бивша къща на инж. П. Сарафов - паметник на културата от местно значение




Ул. Хан Крум 7 - бивша къща на Й. Караиванов - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 3Б - бивша къща на Рачо Петров - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 12 - бивша къща на Д. Арие - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 20 - бивша къща на Др. Витанов - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 31 - бивша къща на Антон Югов - паметник на културата от местно значение



Ул. Хан Крум 18 - бивша къща на Ал. Златинов - паметник на културата от местно значение



Софийските улици: София през почивните дни

    Събралите се няколко почивни дни покрай великденските празници превърнаха София в изключително приятно за разходки място - без много хора и почти без никакво движение по улиците. Преди години столицата беше точно такава...







 Ул. Цар Иван Шишман

 (За съжаление паркирани коли няма как да няма)

 Ул. Генерал Йосиф В. Гурко

 Бул. Янко Сакъзов

 Бул. Княз Александър Дондуков


 Ул. Георги С. Раковски


 Бул. Цар Освободител


Бул. Васил Левски