poznavamelisofia@abv.bg

Софийски обичаи и традиции

    Как старософиянци посрещали Великден

    Старософиянци са спазвали стриктно традициите и обичаите около празниците си, които са посрещали тържествено. Постили са четири пъти в годината като най-дълги са били Великденските пости. Двете седмици преди тях -месната и сирната (Заговезни), са служили като преход към постния режим на хранене и са били период на забави и карнавални шествия по улиците на града. В селата около града Заговезни минавали още по-тържествено. Там се организирали вечери с т.нар. заговезни огньове - младежи приготвяли оратници, които после подпалвали и въртяли над главите си. Оратниците представлявали дървени вили, между шиповете на които се напластявала суха слама. Веселието продължавало до полунощ, съпроводено от викове, песни и свирни. Момчетата пеели: "Ората копата, дай ми чичо момата..." В по-крайните части на града се практикувало същото, но в по-малки размери.
     В последния блажен ден (обикновено неделя) по-младите искали прошка от по-старите като им носели в знак на уважение някакъв плод - най-често портокал, но като нямало можело и ябълка или круша. Преди да започне обядът или вечерята, след като на трапезата са се наредили членовете на семейството, дошлите за прошка ставали, подавали шишенце с ракия и плодовете към близкия си, от когото ще искат прошка, целували ръката му и казвали три пъти : "Прощавай тате..."; "Прощавай мамо...". Старите отговаряли също три пъти: "Простено да ти е.."; "Нека ти е простено...", отпивали от ракията и тя тръгвала от ръка на ръка, за да отпият всички по глътка. На опрощаването се е придавало много голямо значение, защото хората са вярвали, че така се слага край на създадените през годината конфликти и обиди между млади и стари. В деня на опрощението на трапезата се поднасяла баклава и се "амкало" бяла орехова халва. Обичаят "амкане" представлявал връзване на тавана на дълъг конец, на чийто край се връзвало късче халва. Някой от насядалите около трапезата завърта в кръг конеца и всеки, без да използва ръцете си, се стреми да захапе люлеещата се халва. Когато някой леко го докосне казва: "Ам." След като някой улови халвата, конецът се запалвал. Той бързо угасвал и всеки от семейството го палил пак по веднъж, за да изчисли според продължителността на горене колко години ще живее.
    Понеделникът след заговяването се наричал Чист понеделник. Всяка домакиня ставала рано да изчисти и оправи къщата и да изпари с вряла вода всякаквата трапезна посуда. До края на деня не се ядяло нищо. В дворовете на къщите идвали калайджии, които калайдисвали медните съдове. В първите три дни на поста някои жени "тримирили" - хранили се на три дни веднъж, като вярвали, че след смъртта си ще отидат направо в рая. Постило се 40 дни, като отивали да се причестят в църква само тези, които са изпълнили всички постнически повели. Причастието се наричало "комка" и хората се питали един други: "Ти комка ли се?". На тези, които вече са взели причастие се казвало: "Честито."
    Предвеликденската събота се е наричала Лазаровден или просто Лазарица. Отпразнуването на този ден било свързано със старинни обичаи. В града идвали много селски девойки да пазаруват. В древността този ден е съвпадал с честването на идването на пролетта. Неделният ден преди Великден се е наричал Цветница, защото хората са помнили този ден като стар празник на цветята, но тъй като първо са се раззеленявали върбите, е прието и наименованието Връбница. През цялата седмица имало игри и песни на т. нар. лазарки, които възпявали Лазар, възкресен от Христос. Момите украсявали главите си с изкуствени цветя, на челата си носили бели венчета от мъниста, нанизи от ситни парички, а на върха на главите си прикрепвали буйно снопче коило с боднато в средата пауново перо. Сребърни лазарски накити, наречени "цали", се предавали от майка на дъщеря и се носели само на Лазаровден. С песните и танците се пожелавало щастие и плодородие.
    По време на Страстната седмица не се позволявали никакви веселия, никаква музика и песни. През целия ден на Велики петък пред църквите или вътре в тях били изложени плащеници с разпятието на Христос. Вярващите се провирали под тях за здраве, а свещениците им раздавали по стрък здраве. В събота в полунощ се служило "Малко възкресение", хората държали запалени свещи, които после отнасяли вкъщи. По домовете си семействата се нареждали около трапезата да ядат козунак, да пият натурално вино и да се чукат с червени яйца. На самия Великден по обяд се отслужвало в църква "Второ възкресение".
    Боядисването на яйца ставало в четвъртък преди Великден, тогава се правили и козунаците от отлежало бяло брашно и много яйца. Всяка домакиня се притеснявала дали козунакът й ще стане хубав, за да не се изложи пред съседките си, когато им предложи да го опитат. Преди да се научат да месят козунаци, домакините са месили краваи за Великден. На великденските дрехи на децата са се зашивали дълбоки джобове, за да могат да побират повече боядисани яйца, които са се раздавали от всяка къща. Обичаят чукане с яйца се е наричал "кръчкане". Самите яйца са се боядисвали в разтвор, наречен "кърмъз", в който са се пускали клечки, оцветяващи яйцата. На самия празник се организирал великденски събор и всеки излизал с най-новите си дрехи за разходка по ул. Витошка, а по-заможните се качвали на файтони от площад "Св. Неделя" до "Лъвов мост" и обратно.
 
    Някои неща не са се променили и досега, но някои обичаи са отдавна забравени, а други или неспазвани, или поне не напълно.


Източници: "Моят роден град София" Райна Костенцева