История на герба на град София
София се сдобива с герб заради участието си във Всемирното изложение в Париж през 1900г. Изложението е последното за XIXв. и се открива на 14 април в тържествена обстановка с президента на Френската република, министри, дипломати и други високопоставени гости. Продължава седем месеца, а целта му е 76 хиляди участници от 35 страни със свои експозиции да покажат научно-техническия и културния си прогрес и как ще посрещнат новия век. Всяка държава има свой национален павилион, който я представлява. България се подготвя още от 1897г. за участие в изложението. Доброто представяне на страната ни, от скоро получила своята независимост, е било изключително важно за създаване на международни контакти и утвърждаване на процеса на индустриално, земеделско и културно развитие. През пролетта на 1897г. българското правителство назначава комисия от десет души, на която възлага задачата „да определи какво трябва България да изложи, за да не се изложи”. По решение на организационния комитет на изложението всяка страна трябвало да предостави герба на своята столица, за да бъдат събрани и показани гербовете на всички страни участнички в Дома на инвалидите във френската столица. Това затруднило София, която до този момент нямала свой герб, но всички били на мнение, че създаването на такъв ще е от полза за подобаващото представяне на България със своята столица София пред света. Комисията по украсата на българския павилион в Париж възлага на своя член Иван Мърквичка (директор на Рисувалното училище – днес Национална художествена академия) да проучи съвместно с Вацлав Добруски (директор на Народния музей – днес Национален археологически музей) въпроса за създаване на герб на българската столица. Още в началото се дава идеята бъдещият „знак” на София да бъде избрана комбинация от „старите паметници” на града. В оформилата се комисия за решаване на вида на герба се включва и тогавашния кмет – Христо Попов, а самото художествено и цветово оформление се поверява на студента от Рисувалното училище Хараламби Тачев. За кратък период от време са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900г. се провежда заседание на Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Проектът е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.
снимка: http://stara-sofia.blogspot.com
Окончателно одобреният проект е следният: „...един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, отрогите (разклоненията) на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита ефижия (образ) във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен и ефижията бяла. Под тази ефижия на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна – изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в пембян (розов) цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус – изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв (Български герб).” Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София.
· Образът на богиня Тюхе – покровителка на Улпия Сердика
В горното ляво поле е изобразен образът на богиня Тюхе, зает от антична монета, за да подскаже старото име на София – Сердика. Намерени са много и различни антични монети от този период, но е избрана именно тази, защото под образа на богинята е пишело „Сердика”, а и женският образ подхожда на името на града, което е женско. Монетата, от където е взет образът, е от времето на император Септимий Север. Лицевата страна е с образ на съпругата му – императрица Юлия Домна, а обратната страна на монетата показва профила на римската богиня на щастливата съдба, щастието и благоденствието Фортуна, която в класическо време се идентифицира с гръцката Тюхе. Почитала се е като покровителка на дадено място или селище (богиня на градовете) и се е изобразявала с покривало на главата и корона във вид на крепостни стени с кули, често и сляпа.
· Планината Витоша
В долната лява половина на герба е изобразена планината Витоша като символ за нещо непреходно и непроменено през всичките периоди от съществуването на града. Образът е заимстван отново от антична монета, на която има изображение на старец, държащ в ръка стомна, от която се излива вода - алегория на река Искър. Този старец е подпрян на планина, очертанията на която приличат на Витоша. Очертанията на планината са гледани от север-североизток и вероятно са взети от някоя снимка.
· Църквата „Света София”, на която е наречен градът
В горния десен участък на герба на София е показан изглед откъм източната, олтарна страна на църквата "Света София", за която се приема, че е дала днешното име на столицата. Църквата, посветена на Светата Премъдрост Божия, е най-забележителният запазен паметник от ранно-християнската епоха. В IV век на мястото й е съществувал голям некропол с гробищен параклис. Сегашната църква е строена вероятно в края на V или в началото на VI век. Нейното изграждане е свързано с последния разцвет на Сердика. Издигаща се на най-високото място в града, постепенно тя става негов символ, а после му дава и името си. Превърната в джамия през XVI век, тя бива полуразрушена от земетресение в средата на XIX век. След Освобождението, проучвана и реставрирана във второто десетилетие на XX век, сега църквата "Св. София" стои като експонат от живата история на града.
· Минералните извори и храмът на Аполон
В долния десен ъгъл на герба е намерил място сюжетът от още една монета на Улпия Сердика, явяващ се символично отражение на софийските минерални извори и бани. Около минералните извори на днешна София първи се заселват траките, които използват топлата вода както за практически, така и за култови цели. Но истински разцвет балнеолечението достигнало по време на Римската империя. В нея лечението с минерални води е било превърнато в култ. При минералните извори били построени храмове-лечебници, посветени на носещите здраве божества. Именно такъв храм, посветен на Аполон Медикус (Лечител) и изобразен на монета също с надпис Улпия Сердика, е послужил за идея при създаването в герба на София на символа на балнеолечението в града. Проф. Тодор Герасимов приема, че храмът действително е съществувал и се е намирал в някаква свещена горичка (двете дръвчета около храма). Той се е отличавал с оригиналната си форма: върху висока шестоъгълна основа шест колони крепят конически покрив. Между колоните е показана статуя, вероятно също съществувала, на Аполон като лечител. Богът, виждащ се от всички страни, е представен гол, облегнат с дясната ръка на тояга, около която е увита змия. Лявата му ръка е опряна на хълбока. До него се вижда дребна фигурка на Ерос с факла във вдигната дясна ръка (фигурката я няма на герба). Предполага се, че това представяне на Аполон с атрибутите на Асклепий (тоягата със змията), което не се среща в други образи на божества в Тракия, е плод на келтско влияние и представлява култов образ на келтския бог, покровител на лековитите минерални води.
· Лъвът
В отделния по-малък щит по средата на герба е изобразен лъв, който е символ на приемствеността на столицата. Образът е заимстван от древен медальон, намерен при разкопки във Велико Търново. Този медальон е имал тъмно-червен емайл и вътре в него два лъва - единият голям, а другият малък. Заедно с този медальон били намерени и две монети, от едната страна на които имало образа на лъв. Монетите изглежда са били на цар Йоан Шишман. Докато те обаче са истински български, то медальонът се приема, че има чуждестранен произход и най-вероятно е принадлежал на някой френски рицар, убит или пленен при битките на българите с кръстоносците през първата половина на ХІІІ в. Медальонът е удивителен с това, че лъвовете са в хералдична поза, а цветовото решение е същото като на герба на България според Търновската конституция: златен лъв на тъмночервено поле. По същия начин го предава и Хараламби Тачев върху герба на София. Така наложеният щит в него носи идейна връзка със старата българска столица Търново и герба на България.
· Короната над щита
"Над щита поставих зидова корона, каквато имат право да носят само градските гербове” – е записано в спомените на Х. Тачев. В тези думи е изразено едно действително за хералдиката правило. Може само да се добави уточнението, че корона с три кули се поставя на герба на град, имащ под 100 000 жители. В това отношение днешният символ на българската столица, която е вече милионен град, подвежда: за градове с население над 100 000 души зидовата корона в герба на града е с пет кули. Сердикийската монета с образа на Тюхе е може би единственият оцелял документ, даващ по-завършена представа за крепостната стена на София, по който са правени реконструкциите на средновековния град. Надписите, открити при разкопките на портите на стените на крепостта Сердика, сочат, че те са били построени през 70-те години на ІІ в. при управлението на Марк Аврелий и Луций Вер. Скоро след завладяването на града оцелелите участъци от стените са разрушени от турските власти, но останките не са могли да бъдат напълно заличени. Йозеф Обербауер в началото на ХХ в. прави реконструкция на вида на северната част на крепостната стена на Сердика и я рисува като част от пейзажа на града. Разкопките по-късно вече доказват, че тази корона, станала и част от герба на София, няма географски характер, а е чисто строителен елемент, свързан със защитната система на средновековния град.
През 1911 г. Хараламби Тачев добавя към герба лентата с девиза „Расте, но не старее”. Първоначално текстът бил „Расте, не старее”, като бил заимстван от девиза на герба на Париж – „Fluctuat nec mergifuz” („Плава, не потъва”). Когато кмет е Ради Радев (1915-1918) обаче, някой преброил буквите и казал, че са тринадесет, затова се решило да се прибави „но” и буквите да станат петнадесет. Двете лаврови клонки, по една от дясно и ляво на герба, са вмъкнати пак от Х. Тачев през 1928 г., по време на кметуването на генерал Владимир Вазов (1926-1931). Идеята е, с вечната си зеленина и като символ на победителите, лавровите листа да изразят младост, постоянство, и успех.
Непосредствено след 9 септември 1944 г. в герба на София е направена само езикова корекция в текста на девиза. През 1945 г. се провежда реформа в българския език като е премахната буквата „Ѣ” - така нареченото „е двойно”, и „старѢе” - става „старее”. В 60-те години на миналия век интересна трактовка на герба на София предлага народният художник Стефан Кънчев. Прочут със своето умение в стилизацията, виждайки, че върху миниатюрните художествени изображения, каквито са запазеният знак, пощенската марка и т. н., някои от елементите на софийския герб не могат да се възпроизведат, Кънчев изобразява в него вместо храма със статуята на Аполон, нещо като беседка с бликащ фонтан. Останалите елементи също са силно стилизирани, а короната на Тюхе е с три кули (вместо две), като короната над герба. Стефан Кънчев е художникът, създал най-много изображения на столичния герб във вариантите му преди и след 1974 г., главно върху пощенски марки, пликове, покани, грамоти. През 1974 г. художникът Иван Радев прави нови съществени корекции в герба на София, като променя цветовете и добавя един нов елемент – петолъчката, неизменен символ на социализма. Със заемането на петолъчната звезда от герба на Народна република България и поставянето й в центъра на крепостната стена-корона на герба на София, се подчертава, че градът вече е социалистическа столица. Цветовата гама е сведена само до златно, червено и синьо – последните два цвята дълбоко познати за социалистическия режим.
На 7 ноември 1991 г. кметът на София Александър Янчулев (1991-1995) издава заповед за възстановяване на герба на столицата в първоначалния му вид от 1928 г.
Източници:
www.bg-history.info
История на град София
Територията на днешна София е била населена още през V-IV в. пр. Хр. Това е един от най-старите градове на Балканския полуостров и в цяла Европа изобщо, за което са допринесли благоприятните климатични условия, кръстопътното географско положение и горещите минерални извори на тази местност. В днешния квартал Слатина са открити следи от древно неолитно селище, а през бронзовата епоха се установяват границите на историческия център на София. През VII в. пр. Хр. възниква тракийският град Сердика. Той е лежал на един от най-древните пътища в Европа - "Виа Сингидунум", свързващ континента с Близкия Изток. За кратко той е управляван от Филип II, а след това от неговия син Александър Македонски. След 45 г. сл. Хр. територията преминава към новообразуваната римска провинция Тракия. Селището се развива бързо и при император Марк Улпий Траян (98 – 117) получава права на муниципиум – на селище с автономно управление и градска уредба. В чест на императора градът започва да се нарича Улпия Сердика. Градът процъфтява като културно и духовно средище и се превръща по-късно в главен град на римската провинция Вътрешна (Средиземноморска) Дакия. Сердика е едно от първите селища, приели Християнството, и любим град на Константин Велики, който казва: "Сердика е моят Рим". След разделянето на Римската империя през IV в. градът попада във Византия и името му се променя на Триадица. По Времето на император Юстиниан I Велики са преустроени крепостните стени на града и е построена базиликата "Света София", която по-късно дава името на днешната ни столица.
През 809 г. хан Крум обсажда града и го завладява, а хан Омуртаг окончателно го пресъединява към Първото българско царство. Градът започва да се нарича Средец. Близо две столетия Средец се развива като важен политически, икономически и културен център на Първото българско царство. Обявен е за временна столица след завладяването на Преслав от Византия. По време на Второто българско царство Средец придобива облика на средновековен град - улиците се стесняват, появяват се постройки с характерен тухлено – каменен градеж, издигат се нови малки църкви, а в околностите му – предимно по склоновете на Витоша и Стара планина, възникват множество манастири. В края на XIV век градът започва да се нарича София. По време на турското робство София е столица на провинция Румелия. От XVIII в. до средата на XIX в. лошото управление на Османската империя и няколко по-сериозни природни бедствия спират временно развитието на града, оставяйки го в тежко състояние. След освобождението на града от османско владичество (04.01.1878г.) седалището на Временното руско управление се премества от Пловдив в София, а на 03.04.1879г. по предложение на Марин Дринов Първо учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на възстановената българска държава. Градът се превръща в главен политически, културен и икономически център, започва изграждането на различни промишлени предприятия, първата водноелектрическа централа, жп линията София - Перник, а после и до Пловдив и Варна.
София е много засегната от англо-американски бомбардировки по време на Втората световна война. В периода между 1943г. и 1944г. се извършват няколко въздушни нападения и бомбардировки над града. Разрушен е почти изцяло историческият център и има много жертви. През нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. се случва т. нар. Деветосептемврийски преврат - насилствено взимане на властта и установяване на пълен контрол върху страната с цел „да се събори фашистката власт и да се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“. Тази мащабна политическа, икономическа и социална промяна значително повлиява и на облика на град София. През 1945 г. е одобрен нов градоустройствен план на столицата. Нейната численост се увеличава поради централизацията и колективизацията. През 1958 година е построен Кремиковци. Развива се пътната мрежа и градският транспорт. Плановете на властта тогава са насочени към разчистване и разрушаване на останалите сгради от историческия център и замяната им с ново социалистическо строителство. За съжаление много сгради са разрушени или преустроени до неузнаваемост. Все пак през 70-те години архитектите успяват да спасят бившия Царски дворец, Военния клуб, БАН и други сгради край Централни хали, Женски пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф". След падането на режима през 1989г. започва нов подем в строителството - т.нар. ново строителство. С него столицата ни се "бори" и до днес - високи, футуристични, метални и остъклени постройки се издигат редом до красивите, детайлно изпипани, ниски и приветливи стари къщи. Именно тези прекрасни къщи пазят духа на стара София, напомнят за славни епохи, отвеждат към времена на културен и икономически разцвет, създават самочувствие и културно-историческа принадлежност. Именно тях трябва да пазим, познаваме и обичаме.
Източници:
http://www.sofiaculture.bg/130/index.php
Уикипедия
Повече за антична Сердика: http://ulpiaserdica.com/
