poznavamelisofia@abv.bg

събота, 5 май 2012 г.

Софийският Сецесион (част 1)




В цяла Европа преходът между XIX и XX век е белязан от мощен стремеж към развитие и обновление, политически и икономически промени. Този стремеж оставя своя отпечатък върху всички социално-културни процеси, като не пропуска и архитектурата. Всяка по-мащабна промяна започва с отричане на старото, утвърденото, затова и архитектурата се стреми да се отърси от прекалената помпозност и консерватизъм, да наблегне на практичността и да създаде цялостна нова философия за обитаване.

Така се появява нов тип изкуство, наречено „Ар нуво”, което се обявява против сивотата, бездушната масова сериозност и скучното еднообразие, стреми се да е достъпно за обикновените хора, носи носталгия по самородното, простото, цели скъсване с догмите на историцизма. Новото изкуство намира множество последователи из цяла Европа, като по-значими със своя принос са Уилям Морис (поет, писател, художник - Англия), Филип Уеб (архитект - Англия), Чарлз Войси (архитект – Англия), Анри ван де Велде (художник – Белгия), Виктор Орта (архитект – Белгия), Ектор Гимар (архитект – Франция), Йозеф Олбрих (архитект – Чехия), Йозеф Хофман (архитект – Чехия), Чарлз Макинтош (архитект – Шотландия), Ото Вагнер (архитект – Австро-Унгария), Ян Котера (архитект – Чехия), Алфонс Муха (художник, декоратор – Чехия), Антони Гауди (архитект – Испания) и много други. Тези творци работят в различни периоди, заимствайки и вдъхновявайки се един от друг. В творчеството им преобладават флоралните мотиви, формите са сякаш одухотворени, раздвижени, използват се нови материали – желязо и стъкло, емблематична е „камшичната крива”, а думите логика, хармония и чувство стават ключови. Така се създава стилът Сецесион (лат. secessio – отделяне) в рамките на това мащабно художествено направление, обхванало европейската и американската култура. Той получава и други наименования в зависимост от мястото на проявление и местните традиции и обичаи: Югендстил, Модерн, Либерти, Модернизмо. Сецесионът има силно емоционално внушение и отявлена символика.

В първите години след Освобождението България е изправена пред тежката задача бързо да навакса в развитието си спрямо другите европейски страни, но в същото време да запази идентичността си и да изгради национално самосъзнание. Включването  в общоевропейското развитие изисква модернизация и усвояване на действащи от години в другите държави модели. За тази цел страната ни кани специалисти от различни европейски страни, възпитаници на най-добрите университети в областта на архитектурата и градоустройството. Над 50 чужденци – архитекти, техници, декоратори, пристигат в България, като повечето се установяват и творят до края на живота си в София. Целта е не само достигане на европейските традиции, но и отърсване от грубия ориенталски облик. През 90-те години на XIX век се завръща в България и първото поколение български архитекти, завършили университети във Виена, Прага, Париж при едни от най-ярките архитектурни представители в Европа. Те веднага се включват в градоустройството и проектирането и строителство на обществени и частни сгради. Няколко от имената, които ще окажат огромно влияние върху българската архитектура като цяло, са: Й. Миланов, П. Момчилов, Н. Лазаров, Г. Фингов, Д. Ничев, Н. Торбов, А. Торньов, П. Койчев, К. Маричков, Н. Юруков и др.  Дълбоко в себе си романтици и възпитаници на историцизма, тези млади архитекти умело поемат по пътя, начертан от чуждестранните им колеги. Но никой творец, независимо българин или не, не остава недокоснат от влиянието на новородилото се културно течение и начин на мислене. Запазвайки личната си индивидуалност и позиция, всеки съумява професионално и успешно да въведе в творчеството си елементи от Сецесиона.

2 коментара:

  1. Сецесион (от нем. Sezession, Secession — 'отцепване') е наименование, прието от тези немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на салона. Типът изкуство, наложен от тези групи художници, отговаря на стила югендстил. Изкуствоведите разглеждат термина сецесион като синонимен на ар нуво и модерн.
    Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.

    ОтговорИзтриване
  2. Нека не забравяме , че точно този период в историята на човечеството е известен и като Belle epoque - време на разцвет във всяко отношение . Странно е , че никога след периода 1880- 1914 светът не е бил по-богат / независимо от безспорния техничесски възход / . Просто е имало много за всички - и за богатите класи и за бедните слоеве .

    ОтговорИзтриване