Борисовата градина
Борисовата градина е обявена за резерват на градинско-парковото изкуство от национално значение през 1988 г. и е най-големият парк на територията на град София. До Освобождението мястото, което е било разположено в покрайнините на града, се е използвало като военен полигон, а през 1879г. с общинско разпореждане значителна част е превърната в турско гробище. На 22.03.1882г. по идея на тогавашния столичен кмет - Иван Хаджиенов, Общинският съвет решава да създаде парка. Това решение не среща одобрението на всички, защото по онова време столицата не е в много добро състояние с кални улици и газени фенери. Първоначалният замисъл е да се създаде пепиниера, в която да се произвежда разсад за цялостното озеленяване на града. По проекта е ангажиран швейцарският градинар Даниел Неф, който изработва първия план на градината и организира разсадник. През 1884г. започва самото изграждане на парка, като първоначално са засадени предимно акациеви дървета, оформени са цветни лехи, малко езеро, наричано Рибното (Езерото с лилиите) и ограда от жив плет от дъб и глог. По препоръка на княз Фердинанд по-късно повечето от дръвчетата били заменени с видове като дъб, явор, ясен, бреза. През 1885г. Пепиниерата е оформена като градина, през 1886г. вече е имала площ от 30 хектара с четири основни алеи, а през 1889г. се доизгражда долната част на парка и се създава езерото, което днес наричаме "езерото Ариана". През годините за поддържането и дооформянето на градината допринасят много от най-добрите градинари.
Когато Йосиф Фрай става управител на градските градини и паркове в София (1906г.), градината е преустроена по изготвения от него самия втори план, доразвиващ идеите на Даниел Неф. В изпълнението на този план Фрай засажда двете главни алеи в долната част на градината - липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи. По това време се изгражда и Народната чешма, наречена Бигорова. Фрай е любител на цветята, създава "Розариума" на мястото на премахнати селскостопански сгради, както и многобройни цветарници и парници, засаждат се и много борове, смърчове и други декоративни дървесни и храстни видове. По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро.
След раждането на престолонаследника Борис Търновски градината е наречена "Княз-Борисова градина". По времето на тоталитарния режим (1944 - 1989 г.) името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III. От 1934 г. за управител на службата „Градини и паркове" в София е назначен българският специалист-градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Това се отразява главно в доразвиването и благоустройството на Княз-Борисовата градина. Розариумът се разширява и допълва. Към 1942 г. Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара. В нейното развитие се очертават три различни етапи, свързани с тримата автори - Даниел Неф (1882-1900), Йосиф Фрай (1906-1934) и Георги Духтев (1934-1944). Планирането на парка се изгражда на базата на изработения от Д. Неф първи план и доразвиването му от Й. Фрай. В изграждането на плановата схема на парка се установява приемственост, която преминава от първия до третия етап, като общата схема не се променя, а само се усъвършенства. С яснотата на композицията си, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал Княз-Борисовата градина е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на австро-германския парков барок. На територията на парка се намират мемориални бюст-паметници на видни български исторически личности, които имат статут на паметници на културата. По времето на социализма се изгражда паметникът "Братската могила". Днешният парк "Борисова градина", е разположен успоредно на два от най-натоварените софийски булеварди – "Цариградско шосе" и "Драган Цанков", между Орлов мост и Националния стадион „Васил Левски”, а в горния си край достига до парк-хотел "Москва".
Източници:
www.sofia.bg
Уикипедия
Езерото с лилиите
снимка: www.visitbulgaria.net
Снимки от Борисовата градина преди: http://stara-sofia.com/bgradina.html
