Софийският Сецесион (част 4)

Като говорим за архитектурата на прехода между XIX и XX в., няма как да не споменем и арх. Никола Лазаров. Той не е емблематичен сецесионов майстор, но се докосва до творчеството на французина Е. Гимар и пренася част от неговата ексцентричност и обаяние. Завършва архитектура в Париж и творчеството му е предимно във френски барок, но проектира три сгради, които носят белезите на френския сецесион. Това са  къщата на Димитър Моллов (пл. Народно събрание 11, 1909) и къщите близнаци на братя Парушеви (ул. Оборище и бул. Евлоги и Христо Георгиеви).

 

Къщата на Д. Моллов с барокови и сецесионови внушения.

 

Къщите близнаци в романтичен дух на бул. Евлоги и Христо Георгиеви 

Други негови сгради със сецесионови елементи са: бившото доходно здание „Сабат Фархи” на ул. Алабин 34/ ул. Княз Борис I (1913), което леко условно напомня творчеството на испанеца Гауди; доходно здание на К. Балабанов ул. Граф Игнатиев 2 (1914);  къщите близнаци на бул Дондуков 63 и 65 (1910); ул. Добруджа 7 (1909) – с много добра пластична връзка между входната врата от дърво и метал, металният парапет на балкона и оформянето на балконската врата (която не е запазена в оригиналния си вид днес); бившата къща на Рачо Димчев на ул. Дунав 5 (1914); ул. Раковски/ ул.Иван Вазов (Централно управление на ДСК, 1914), ул. 11-ти Август 4 (приемна на Столична Община, 1909).

ул. Алабин 34 

бул. Дондуков 63

бул. Дондуков 65

ул. Добруджа 7

ул. Дунав 5

ул. Иван Вазов/ул. Г. С. Раковски 

Бившето Дюлгерско здание на бул. Христо Ботев 71 впечатлява със своята фасада, която се доближава до сецесионовата стилистика. Архитект е Н. Торбов, който вплита във фасадата първата съвременна монументална пластика – релеф на тема „Строителството на София” с размери 3/12 метра.

Сецесионови елементи могат да се видят в много сгради из центъра на София. Ето някои от по-отличаващите се:

ул. Христо Белчев 24 - сграда в духа на А. Гауди

ул. Струмица 4 - характерна сецесионова живописна линия по фасадата

ул. Славянска 2 - архитекти: Г. Фингов, Д. Ничев , Н. Юруков

ул. Аксаков 15

ул. Ангел Кънчев 17

ул. Добруджа/ул. Славянска

ул. Граф Игнатиев 31

ул. Христо Белчев/ул. Денкоглу

ул. Иван Вазов

ул. Г. С. Раковски 90

ул. Шипка - архитекти: Г. Фингов, К. Маричков

ул. Солунска 25

ул. Васил Априлов 1

 

ул. Узунджовска 3

Началото на 20-те години на XX век сякаш слагат края на развитието и експлоатацията на сецесиона, както у нас, така и в цяла Европа. Краткият период, който обхваща това „ново и модерно изкуство”, оставя своя отпечатък върху едно цяло архитектурно поколение и е неизменна част от развитието на архитектурата като цяло. Софийският сецесион отшумява, оставяйки немалко творби, които се отличават предимно със своята артистичност. Последващото поколение български архитекти предстои да сътвори най-доброто в столицата.

В статията са използвани материали от книгата „Сецесионът и Българската архитектура” на Петър Йокимов, статии от сайта на Столична община и различни периодични издания с архитектурна насоченост.

Софийският Сецесион (част 3)

Трябва да се има предвид, че Сецесионът, както всеки по-интересен и нашумял архитектурен стил, не може да бъде разглеждан едностранно. Много от най-типичните сецесионови сгради могат на пръв поглед да бъдат объркани спрямо цялостната си стилова принадлежност, но определени характерни детайли, използвани материали и дори самото планово разпределение на помещенията ги прави шедьоври на този стил. 

Когато говорим за новаторство през първата половина на ХХ в., не можем да не обърнем специално внимание на няколко архитекта, оказали огромно влияние върху българската архитектура като цяло. Може би най-яркият представител е Георги Фингов, завършил виенското Висше техническо училище през 1898 г. Той е един от най-добрите майстори на сецесиона, често твори в сътрудничество с други сецесионови творци – Димо Ничев, Никола Юруков, Георги Апостолов, но съвместната му работа с Киро Маричков носи най-ярки белези на новите тенденции. През 1903 г. построяват къщата на търговеца Лаос Функ (бул. Дондуков/бул. В. Левски), която Фингов гордо нарича “първата истинска сецесионова сграда в България”. Тя е забележителна с пространственото и естетическото си въздействие.
 

През 1905 г. строят къщите на ген. К. Ботьов (ул. Шипка 23), на братя Иванови (ул. Ангел Кънчев 3) и на Вера Дренкова (ул. Сан Стефано 31) – богато декорирани с флорални мотиви, женски маски, ковани метални елементи с характерни сецесионови форми и покриви, завършващи с кула.

ул. Ангел Кънчев 3

ул. Сан Стефано 31

В същия дух между 1903 и 1907 г. изграждат няколко обществени сгради, между които Трета софийска гимназия ( 18 СОУ „Уилям Гладстон”) и Стопанското училище „Мария Луиза” (Музей на МВР).

Музей на МВР, ул. Лавеле 30

К. Маричков е безспорен майстор на флоралната декорация. Негов авторски проект е сградата на бившия хотел „Империал” (ул. Леге/ ул. Съборна, 1920)

През 1906-1908 г. Фингов проектира и построява собствената си къща (ул. Шипка 38), която отвън е изцяло лишена от декорация, но интериорът ѝ е много интересен. За съжаление днес тази къща е в окаяно състояние.

През периода 1911-1927 г. Фингов работи съвместно с архитектите Н. Юруков, Д. Ничев и Георги Апостолов – проектирали сгради, типични примерни за „монументален” сецесион в България. През 1911 изготвят индивидуални проекти за осем училища в София –  днес: 129 ОУ „Антим I”, 38 ОУ „Васил Априлов”, 120 ОУ „Г. С. Раковски”, 48 ОУ „Йосиф Ковачев”, 46 ОУ „К. Фотинов”, 20 ОУ „Т. Минков”, 6 ОУ „Граф Н.П. Игнатиев”. При всички тези сгради имаме ясна сецесионова стилистика – раздвиженост на входа, покрив с акцент на кула, използвани характерни материали, но почти нито един от тези елементи не е запазен до днес.

Друга представителна сграда на Фингов, Юруков и Ничев е Софийска банка на ул. Московска 19, 1913 г. (сега ДСК)
 

Фингов, Юруков и Апостолов проектират и строят сградата на Търговска банка, 1920-1925 г. (пл. Гарибалди). Тя е представител на късния български сецесион.

Софийският Сецесион (част 2)

Следосвобожденското развитие на българската архитектура е повлияно  от дошлите  чужди архитекти, които донасят и европейските традиции от края на XIXв. В този смисъл най-модерните течения и новости, които са в разгара си в Европа, идват на малко по-късен етап при нас. Това е нормално и съвсем естествено за развитието и оформянето на българската архитектура, която след толкова дълъг период на застой има нужда доста да наваксва.

За пръв път новаторство и нарушаване на общоприетите норми в проектирането показва арх. Петко Момчилов през 1899 г., когато проектира своя собствен дом в София. Това, което прави сградата уникална, е наблягането върху практичността, пред ортодоксалните представи за градски тип къща. Разпределението на стаите не е подчинено на строга и конкретна формалност, плановата симетрия отсъства. За съжаление тази постройка не е запазена до днес, но представлява интерес къщата, която архитектът строи за своя брат – инж. Михаил Момчилов, в непосредствена близост до своята и по-конкретно интериорното ѝ оформление, което е добър пример за новаторство. Петко Момчилов завършва висшето си образование като държавен стипендиант в Немското висше техническо училище в Прага. Така той попада в академична среда, в която има непосредствена връзка с някои от бъдещите най-големи сецесионови майстори на Европа. Развива се като противоречив творец, но не игнорира модерния дух на времето и изгражда подчертан вкус към новото. По това време много архитекти са повлияни от френския архитект Ектор Гимар, за когото творчеството трабва да представлява преди всичко основополагащи елементи от собствения национален стил, които да са вплетени в модерните тенденции. В архитектурата на Европа вече са направени опити за търсене на характерен облик, въз основа на регионални и народностни специфики, при това с езика на новата сецесионова стилистика.

През май 1904 г. Столичният общински съвет възлага на П. Момчилов и Ф. Грюнангер, който по това време е главен архитект на София, да направят проект за сградата на Софийските минерални бани. Това, което прави тази сграда уникална за българското архитектурно развитие, са взаимоотношенията между архитектурните елементи, новата стилистика на декорациите и романтичните нотки. Ново е отношението не само към пространството, но и към начина, по който то е моделирано. Целта е погледът да не спира, а постепенно да възприема образите и от различни гледни точки. Това важи и при планирането на интериора – пространствата са пластични, преходите помежду им плавни, а фасадата е своеобразен опит за възкресяване на духа на ранното българско средновековие. Архитектурният образ на сградата допуска известно доминиране на декоративното над структурното, което е характерно за ранните сецесионови творци. Завършена е 1915 г.

През същата година (1904) Момчилов си сътрудничи с Йордан Миланов за изготвянето на проект за Софийската синодална палата. Отново проявяват новаторство, но са използвани и множество средновековни елементи. Сградата е в много романтичен дух, но се усеща силно влияние на сецесиона. Завършена 1910 г.

 

Друга сграда, която попада изцяло в категорията на национално-романтичния сецесион е построената през 1909-11 г. сграда на Централните хали. Нейн архитект и ярък представител на българския сецесион е Наум Торбов, завършил Института за изящни изкуства в Букурещ. Носещата метална конструкция, кулообразните ъгли, декоративните каменни ниски пилони, витражните прозорци и използваните естествени материали показват ясна сецесионова принадлежност.

Софийският герб, дело на каменоделеца Георги Киселинчев, на фасадата на сградата.

Големият майстор Ф. Грюнангер също има две сецесионови творби, въпреки умерения виенски историцизъм, характерен за творчеството му. Едната е сградата на Духовната академия, за декорацията на която ангажира изявените сецесионови художници Хараламби Тачев (фасада) и Димитър Ганушев (интериор). Другата сграда е Софийската синагога, която е наситена с испански архитектурни елементи.

 

 Днес в тази сграда се помещава Богословският факултет на Софийския университет

Автентичен вид

Софийска синагога

Романтично пресъздаване на средновековното архитектурно наследство може да се види и при преустроената през 1899-1901 г. джамия Коджа Дервиш Мехмед. Така Момчилов и Миланов създават храма „Св. Седмочисленици”

 

През 1895 г. арх. Антон Торньов проектира църквата „Св. Николай Софийски” в романтичен дух, а декорацията е от художниците Хараламби Тачев и Стефан Баджов с изявено национални мотиви. Това вече е станало тенденция сред младите български архитекти и през 1927 г. Торньов проектира и църквата „Св. Параскева”. Знакова в творчеството му е способността да интерпретира традиционни архитектурни мотиви от българското средновековие и възраждане в духа на новото изкуство.

храм "Св. Николай Софийски"

храм "Св. Параскева"