Софийските къщи: Ул. 11-ти август

    Решаващият ден от боевете на Шипка - 11ти август, дава името на улицата, простираща се  между ул. Св. Кирил и Методий и ул. Московска. Улицата излиза точно при Храм-паметника "Св. Александър Невски", а по нея могат да се видят ниски (2-3 етажни) къщи с малки дворчета и красиви входни врати, както и по-големи сгради с интересна архитектура.

    Между 9 и 14 (21 и 26 - нов стил) август 1877 г. се води т.нар. Шипченска битка, която изиграва решаваща роля за хода на Руско-турската война. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване през Шипченския проход. За отбрана на прохода е сформиран Шипченски отряд - войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 войници и 27 оръдия.
    На 9 (21) август сутринта турците започват атаки срещу позициите на връх Св. Никола и Орлово гнездо. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.
    Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението е тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент, в боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Опълченците започват да хвърлят труповете на загиналите, за да спрат турското настъпление. В последния момент пристига подкреплението на генерал Радецки.
    В края на 14 (26) август двете страни преминават към отбрана, с което се слага край на шестдневната борба за Шипченския проход. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и по този начин заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

 На ъгъла на ул. 11-ти август и ул. Екзарх Йосиф.

Ул. 11-ти август 21 - паметник на културата от местно значение.

Ул. 11-ти август 38 - паметник на културата от местно значение.

 Ул. 11-ти август 45 - паметник на културата от местно значение.

 Ул. 11-ти август 4 - Приемна на Столична община (бивша къща на Др. Калинов) - паметник на културата от местно значение.

 

Ул. 11-ти август 7 и 9 - бивши сгради на инж. Прахов, паметници на културата от местно значение.

 Ул. 11-ти август 10 - бивша къща на Ген. Никифоров, паметник на културата от местно значение.

 

Хотел на ъгъла на ул. 11-ти август и ул. Стара планина - интересна идея за фасада.

Как старософиянци са посрещали Великден

В "Софийски обичаи и традиции"

ул. Петра 4 - алегория на престъпното отношение към културното ни наследство

    Не ми се беше случвало скоро да минавам по ул. Петра, но не мисля, че беше и чак толкова отдавна, когато последно видях къщата на номер 4. Това го казвам, защото вчера нейното състояние ме ужаси. Нямаше как да я снимам на момента и първата ми мисъл беше: "Дано да е цяла до утре"...буквално. Звучи малко преувеличено, но мисля, че снимките, които днес направих, са достатъчно красноречиви.

    Докато снимах ме заговори една възрастна дама, живееща от другата страна на улицата. Каза, че собственикът се е появил вчера за малко (очевидно това рядко се е случва) и че къщата вече е продадена. Преди време е била населена от цигани, които са я "довършили", едва са ги изгонили. Каза, че е крайно време да я бутнат, защото само загрозява. За съжаление ми е трудно да оспоря думите й - мястото е превърнато в бунище, носи се неприятна миризма, а къщата застрашава всеки, който по някаква причина би решил да влезе в нея. Голяма част от покрива липсва, дограмите и вратите са разграбени, а не ми се мисли какво още се крие вътре (не посмях да вляза). Интересно ми е кога точно са зазидани прозорците отпред и защо се е стигнало до сегашното положение на обекта. Тази къща не е паметник на културата, което реално дава пълна свобода на собственика да прави каквото реши с нея. Убедена съм, че е имало засилен интерес да се купи парцела, имайки предвид района, в който се намира, и наистина недоумявам как е оставена в такъв вид досега. Предполагам, че скоро ще бутнат къщата, а и за нея вече нищо не може да се направи. Дори да беше паметник на културата се съмнявам, че съдбата й щеше да е по-различна. Докато хората не виждат красотата на една стара къща, не знаят историята й и не я свързват с нищо няма как да я оценят и запазят.

Софийските къщи: Разходка по ул. Неофит Рилски

Ул. Неофит Рилски

    Приема се, че Неофит Рилски е роден през 1793 г. в Банско, но според други сведения това става през 1790 г. в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Той е един от най-видните дейци на българското просветно движение. Дълги години е учител и се занимава с книжовна дейност - съчинява учебници и различни учебни пособия, граматика на българския език, преводи и др. Създател на първия български глобус (1836 г.)

***

    Ул. Неофит Рилски започва от бул. Христо Ботев и завършва при т.нар. "Малки пет кьошета". По нея освен сградите, които са паметници на културата от местно значение, има и някои доста красиви къщи, които заслужават внимание.

Н. Рилски 26 (на ъгъла с ул. Ангел Кънчев) бивша къща на Д. Карагьозов - паметник на културата от местно значение

Н. Рилски 28 - паметник на културата от местно значение

Тази къща не е паметник на културата, но мисля, че заслужава да бъде.

Н. Рилски 68 бивша къща на Ант. Лопатаров - паметник на културата от местно значение

 

Н. Рилски 64 бивша къща на Д. Петков - паметник на културата от местно значение

Н.Рилски 66 бивша къща на Др. Трифонов - паметник на културата от местно значение

Тази къща също не е паметник на културата, но ми се стори интересна.

Добре познатата надстроена къща на Спиридон Велев (на ъгъла с ул. Христо Белчев) - паметник на културата от местно значение.

На ъгъла с бул. Витоша

 

 Тази къща мисля, че е ново строителство, изненадващи са детайлите.

 ***

Софийските улици: Бул. Цар Освободител или Жълтите павета

"Софийските улици" е рубрика, която ще събере едни от най-емблематичните и най-красивите улици в София, запазили духа на различни времена с техните исторически събития и архитектурни особености.

Жълтите павета

снимка: "24 часа"

снимка: Photo-forum

    Неслучайно започвам точно с бул. Цар Освободител или разговорното му наименование - Жълтите павета. Из Интернет пространството постоянно попадам на доста крайни изказвания, свързани с тях. Не знам защо, но въпросните павета на една от най-представителните улици в София изглежда са непрактични за доста хора, а за някои даже "трън в очите" (на това попаднах в един форум). Основните доводи са, че, когато се намокрят, паветата стават изключително хлъзгави и опасни и за пешеходци, и за коли. Не отричам, че това е вярно, но не мога да разбера защо на Жълтите павета се гледа само като пътна настилка? За мен това е един от най-емблематичните символи на София. Ще направя сравнение с друг мой много любим град - Прага, наричана Златна Прага и "градът на 100-те кули". Всеки, който е имал удоволствието да посети чешката столица, е останал впечатлен от нейната красота. Затова тези имена не са случайни и не са случайни и картините, които изникват в съзнанието при споменаването им. Така и Жълтите павета би трябвало да пораждат емоции, различни от дразнене и неприязън.
    Паветата са подарък от Австроунгария за сватбата на цар Фердинанд I, направени са в Будапеща и са поставени в началото на 20в. Такава е настилката и на част от ул. Московска. Непосредствено преди началото на бул. Цар Освободител се намира статуята на София, а по самия булевард са разположени множество представителни сгради - Президентството, Министеркият съвет, бившият Царски дворец (сега Национална художествена галерия и Етнографски музей), а срещу него Градската градина с Народния театър " Иван Вазов", Военният клуб, сградата на БАН, Народното събрание, наскоро прекрасно реставрираната къща на Димитър Яблански, Софийският университет и др.
    Наскоро започна подмяна на старите счупени павета с нови, което изключително много ме радва. Чуваха се предложения скъпите за поддръжка и ремонт павета да бъдат заменени с друга настилка, но се радвам, че на този етап (надявам се и занапред) това няма изгледи да се случи. Трябва да си пазим опасно красивите жълти павета, а и именно когато са мокри цветът им става по-ярък и внася ведрост в цялостната мрачна обстановка.